Кетогенната диета (известна още като „кето диета“) е хранителен режим, който имитира метаболитните ефекти на гладуването. Чрез консумация на храни, богати на качествени мазнини, с адекватно количество протеини и силно ограничено съдържание на нетни въглехидрати (общи въглехидрати минус фибри), метаболизмът на тялото се пренастройва да използва мазнините като основен източник на гориво вместо глюкозата.
Тази промяна има дълбок ефект върху метаболизма както при болни, така и при здрави индивиди. Медицинските изследвания показват потенциал за подобряване или повлияване на редица неврологични състояния и метаболитни нарушения. За здравите хора диетата служи като инструмент за превенция на хронични заболявания, оптимизиране на когнитивните функции и подобряване на телесната композиция (загуба на мазнини).
Терминът „кетоза“ обозначава метаболитно състояние, при което тялото произвежда кетонни тела (кетони) в резултат на разграждането на мазнини за енергия. Тези мазнини могат да произхождат директно от храната или от мастните депа на тялото. Кетозата, предизвикана чрез хранене, се нарича „нутритивна кетоза“.
Кетоните се използват директно от клетките за захранване на организма. Този процес е аналогичен на начина, по който въглехидратите се превръщат в глюкоза. Казано по друг начин: кетоните са за мазнините това, което глюкозата е за въглехидратите. От медицинска гледна точка, състоянието на кетоза се дефинира при нива на кетони в кръвта над 0.5 mmol/L.
Постигането на кетоза предлага широк спектър от ползи – от терапия на хронични заболявания до оптимизиране на физическото представяне. Изглежда, че този начин на хранене подобрява способността на митохондриите — „електроцентралите“ на нашите клетки — да осигуряват енергийните нужди на тялото по начин, който намалява възпаленията и оксидативния стрес. Чрез оптимизиране на начина, по който тялото ни използва енергията, ние укрепваме способността му да се бори с редица заболявания, както и да се справя със стресовите фактори на съвременния начин на живот.
Съществуват два основни метода за преминаване от глюкозен към кетонен метаболизъм:
Класическата кетогенна диета се определя от съотношението на макронутриентите (мазнини спрямо протеини + въглехидрати). Класическото съотношение е 4:1 (4 грама мазнини за всеки грам протеин и въглехидрати комбинирано). Съществуват и модифицирани варианти със съотношение до 2:1, в зависимост от индивидуалните терапевтични цели. Съотношението, използвано за всеки отделен пациент зависи от терапевтичните цели както и от това какъв режим е постижим за вашия начин на живот..
Основният разграничителен фактор между тях е разпределението на калориите, произтичащи от протеини, въглехидрати и мазнини – това, което наричаме „макронутриенти“ (хранителни вещества с калорийна стойност).
Трите макронутриента се различават по няколко основни показателя: тяхната енергийна плътност и начинът, по който тялото ги метаболизира:
В състояние на хомеостаза (баланс), човешкият организъм използва приоритетно мазнини и въглехидрати за производство на енергия, докато протеините служат основно като градивен елемент за регенерация на клетките и тъканите. Важно е да се отбележи, че при прекомерен прием на протеини тялото може да задейства процеса глюконеогенеза. При него излишният протеин се разгражда до глюкоза, което води до същия метаболитен краен продукт като при консумацията на въглехидрати и може да възпрепятства навлизането в кетоза.
Препоръчва се минимален тестов период от 3 месеца. Този период е необходим на тялото да стане „адаптирано към мазнини“ (fat-adapted) – състояние, при което организмът започва ефективно и ефикасно да метаболизира мазнините като основен енергиен източник.
Въпреки че краткият отговор е „да“ за по-голямата част от хората, които се хранят по типичния „западен модел“ (високо съдържание на преработени въглехидрати и захари), задължително е да се консултирате с Вашия личен лекар или специалист по диетология, преди да преминете към кето режим. Съвместната работа с медицинско лице по време на този процес гарантира постигането на оптимален терапевтичен резултат и безопасност.
Кетогенната диета е обект на стотици проучвания. Първоначално разработена за лечение на епилепсия, днес тя показва обещаващи резултати при състояния, свързани с метаболитна дисрегулация, включително:
Ако вие или ваш близък сте били диагностицирани с някое от горепосочените заболявания, имате генетично предразположение към развитието на някое от тях или смятате, че вашият начин на живот и/или факторите на околната среда могат да увеличат шансовете ви за появата им, кетогенната диета може да бъде чудесен инструмент за подобряване на здравословното ви състояние.
Важно: Преди да преминете към кетогенен режим, е задължително да се консултирате с лекар или квалифициран диетолог, за да се гарантира безопасността и терапевтичната ефективност на диетата спрямо вашето здравословно състояние.
Източници:
D’Andrea Meira, I., Romão, T. T., Pires do Prado, H. J., Krüger, L. T., Pires, M. E. P., & da Conceição, P. O. (2019). Ketogenic diet and epilepsy: What we know so far. Frontiers in Neuroscience, 13. https://doi.org/10.3389/fnins.2019.00005 Cited by: 516
Kiryttopoulos, A., Evangeliou, A. E., et al. (2024). Successful application of dietary ketogenic metabolic therapy in patients with glioblastoma: a clinical study. Frontiers in Nutrition, 11. [DOI: 10.3389/fnut.2024.1489812]
Klepper, J. (2012). GLUT1 deficiency syndrome in clinical practice. Epilepsia, 53, 64–73.
Kossoff, E. H., Turner, Z., Cervenka, M. C., & Henry-Barron, B. J. (2021). Ketogenic Diet Therapies for Epilepsy and Other Conditions (7th ed.). Springer Publishing Company.
Kossoff, E. H., et al. (2018). Optimal clinical management of children receiving dietary therapies for epilepsy: Updated recommendations of the International Ketogenic Diet Study Group. Epilepsia Open, 3(2), 175–192. [DOI: 10.1002/epi4.12225]
Malinowska, D., & Żendzian-Piotrowska, M. (2024). Ketogenic diet: A review of composition diversity, mechanism of action and clinical application. Journal of Nutrition and Metabolism, 2024. https://doi.org/10.1155/2024/6666171
Maalouf, M., Rho, J. M., & Mattson, M. P. (2009). The neuroprotective properties of calorie restriction, the ketogenic diet, and ketone bodies. Brain Research Reviews, 59(2), 293–315. https://doi.org/10.1016/j.brainresrev.2008.09.002
Masino, S. A., & Rho, J. M. (2019). Metabolism and epilepsy: Ketogenic diets as a homeostatic link. Brain Research, 1703, 26–30. https://doi.org/10.1016/j.brainres.2018.05.049
Needham, N., Campbell, I. H., Grossi, H., Kamenska, I., Rigby, B. P., Simpson, S. A., McIntosh, E., Bahuguna, P., Meadowcroft, B., Creasy, F., Mitchell-Grigorjeva, M., Norrie, J., Thompson, G., Gibbs, M. C., McLellan, A., Fisher, C., Moses, T., Burgess, K., Brown, R., Thrippleton, M. J., Campbell, H., & Smith, D. J. (2023). Ketogenic diet for bipolar disorder and schizophrenia: A mixed-methods study of feasibility and adherence. BJPsych Open, 9(6), e176. https://doi.org/10.1192/bjo.2023.568
Paoli, A., Rubini, A., Volek, J. S., & Grimaldi, K. A. (2013). Beyond weight loss: a review of the therapeutic uses of very-low-carbohydrate (ketogenic) diets. European Journal of Clinical Nutrition, 67(8), 789–796. https://doi.org/10.1038/ejcn.2013.116
Ułamek-Kozioł, M., Czuczwar, S. J., Januszewski, S., & Pluta, R. (2019). Ketogenic diet and epilepsy. Nutrients, 11(10), 2510. https://doi.org/10.3390/nu11102510
Westman, E. C., Yancy, W. S., Mavropoulos, J. C., Marquart, M., & McDuffie, J. R. (2008). The effect of a low-carbohydrate, ketogenic diet versus a low-glycemic index diet on glycemic control in type 2 diabetes mellitus. Nutrition & Metabolism, 5(1), 36. https://doi.org/10.1186/1743-7075-5-36
Williams, T. J., & Cervenka, M. C. (2017). The role for ketogenic diets in epilepsy and status epilepticus in adults. Clinical Neurophysiology Practice, 2, 154–160.
Zaki, H. A., Iftikhar, H., Abdalrubb, A., Al-Marri, N. D. R., Abdelrahim, M. G., Fayed, M., et al. (2022). Clinical assessment of intermittent fasting with ketogenic diet in glycemic control and weight reduction in patients with type II diabetes mellitus: A systematic review and meta-analysis. Cureus, 14(10), e30879. https://doi.org/10.7759/cureus.30879
Zemer, A., Samaei, S., Yoel, U., Biderman, A., & Pincu, Y. (2024). Ketogenic diet in clinical populations—a narrative review. Frontiers in Medicine, 11. https://doi.org/10.3389/fmed.2024.1432717
