BLACK MONTH 2026 е тук: разгледайте офертите

Какво е Малнутрицията? – невидимият проблем, който свързва България, Великобритания и Света.

Автор:

Дерйа Хюсеин

Милиони хора по света нямат сигурен достъп до достатъчно храна. Други имат пълни хладилници, но не получават необходимите хранителни вещества. А в болниците малнутрицията често остава неразпозната, докато не започне да влияе върху възстановяването на пациента.

Парадоксът на съвременното хранене

Живеем във време на изключителен достъп до храна, разнообразие от продукти и все по-голямо количество информация за храненето. И въпреки това светът продължава да се изправя пред два привидно противоположни проблема – глад и малнутриция, от една страна, и прекомерна консумация, затлъстяване и хранителни дисбаланси, от друга.

Според доклада The State of Food Security and Nutrition in the World 2026 на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO), приблизително 645 милиона души са изпитвали глад през 2025 г. Това представлява 7,8% от световното население.

В същото време докладът Food Waste Index Report 2024 на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) установява, че през 2022 г. по света са били изхвърлени приблизително 1,05 милиарда тона храна. Домакинствата са отговорни за 60% от това количество – еквивалент на над един милиард порции храна дневно.

Тези числа показват нещо много повече от неравномерното разпределение на хранителните ресурси. Те поставят въпроса как разбираме достъпа до храна и какво всъщност означава пълноценно хранене.

Защото наличието на достатъчно калории не означава непременно, че организмът получава необходимите протеини, витамини, минерали и останалите хранителни вещества.

България и Великобритания: два различни контекста, един общ проблем

Когато говорим за малнутриция, често си представяме хора с изразено поднормено тегло, тежко недохранване или живот в крайна бедност. Реалността е значително по-сложна.

В България икономическата достъпност на качественото хранене остава сериозно предизвикателство.

Според данните на Националния статистически институт за 2025 г. около 15,9% от населението не може да си позволи хранене с месо, риба или подходяща растителна алтернатива поне веднъж на всеки два дни.

За сравнение, през 2024 г. този дял е бил 18,7%. Макар да се наблюдава подобрение, България продължава да бъде сред държавите в ЕС със значителни затруднения по отношение на достъпа до пълноценно хранене.

Това не е просто статистика за доходите. Зад нея стоят реални хора, семейства, възрастни пациенти и деца, за които изборът на храна често се определя не от хранителните препоръки, а от финансовите възможности.

Във Великобритания картината изглежда различно, но далеч не е идеална.

Според британската организация BAPEN (British Association for Parenteral and Enteral Nutrition) над 3 милиона души във Великобритания са с малнутриция или са изложени на риск от развитието ѝ. Повечето от тях живеят в общността, а над 1 милион са хора над 65-годишна възраст.

Още по-показателни са резултатите от националното проучване на BAPEN за 2023 г., публикувано на 5 ноември 2024 г. В него са включени 2250 възрастни от Великобритания и Република Ирландия.

Резултатите показват, че 48% от изследваните лица са били с риск от малнутриция според инструмента MUST (Malnutrition Universal Screening Tool).

Графика на риска от малнутриция според мястото на грижа.

Разпределението по места на грижа е особено интересно:

  • 47% от изследваните пациенти в болнични условия са били с риск от малнутриция.
  • 42% от хората в домове за грижа са били с риск.
  • 49% от пациентите, живеещи в собствените си домове, са били с риск.

Важно е да уточним, че това е проучване сред скринирани пациенти и не представлява национално представително изследване на цялото население. Въпреки това резултатите подчертават мащаба на проблема в различните здравни и социални среди.

Какво означава това за здравните системи?

Една от съществените разлики между България и Великобритания е начинът, по който се организира разпознаването и управлението на хранителния риск.

Във Великобритания съществуват утвърдени инструменти и клинични практики за скрининг и оценка на малнутрицията. MUST се използва широко в различни здравни и социални структури, а NICE и BAPEN предоставят насоки за идентифициране и управление на хранителния риск.

Това обаче не означава, че всеки пациент получава навременна и адекватна хранителна грижа.

В проучването на BAPEN от 2023 г. хранителен план е бил наличен само при 56% от всички изследвани пациенти. Дори сред хората с висок хранителен риск не всички са имали документиран план за хранителна интервенция.

Това поставя важен въпрос: достатъчно ли е да разпознаем проблема, ако след това не предприемем действия?

В България също има специалисти, клинични диетолози и медицински екипи, които работят активно за подобряване на хранителната грижа. Предизвикателството е свързано и с необходимостта от по-систематично прилагане на скрининг, стандартизирана оценка, мултидисциплинарна работа и проследяване.

Към момента липсват достатъчно съпоставими национални данни, които да позволят надеждно сравнение на разпространението на клиничната малнутриция сред възрастните хоспитализирани пациенти в двете държави.

Това само по себе си е важна причина да инвестираме в повече изследвания и систематично събиране на данни.

Малнутриция и затлъстяване – могат ли да съществуват едновременно?

Един от най-разпространените митове е, че малнутрицията винаги се свързва с ниско телесно тегло.

В действителност човек може да има наднормено тегло или затлъстяване и едновременно с това да бъде с малнутриция.

Това е особено важно при пациенти с хронични заболявания, онкологични заболявания, възпалителни състояния и пациенти след хирургични интервенции.

Загубата на мускулна маса, недостатъчният прием на протеин, неволното отслабване и повишените хранителни потребности могат да останат незабелязани, когато вниманието е насочено единствено към телесното тегло или BMI.

Затова съвременната клинична практика изисква много повече от измерване на килограмите.

Необходими са оценка на хранителния прием, промяната в телесното тегло, мускулната маса, функционалното състояние, наличието на възпаление и основното заболяване.

Именно тук се вписват съвременните диагностични подходи, включително критериите GLIM, които позволяват по-структурирана диагностика на малнутрицията.

Малнутриция - отражение върху хранителния прием, мускулната маса, теглото и имунната система.

Болницата – мястото, където храненето е част от лечението

Особено тревожен е фактът, че малнутрицията може да се задълбочи именно по време на болничния престой.

Пациентът може да постъпи в болница със запазен хранителен статус, но в резултат на операция, инфекция, възпаление, болка, гадене, загуба на апетит или продължително ограничаване на хранителния прием да развие значителен хранителен дефицит.

Тук храненето не трябва да бъде разглеждано като допълнение към лечението, а като негова съществена част.

Нека разгледаме един на пръв поглед обикновен въпрос: подходящо ли е пациент след коремна операция да консумира зеле?

Отговорът не може да бъде универсален. Той зависи от вида на операцията, състоянието на гастроинтестиналния тракт, предписания хранителен режим и индивидуалната поносимост.

Същото важи и за избора на начин на хранене.

  • Перорално хранене: когато пациентът може безопасно да приема храна и течности през устата.
  • Ентерално хранене: когато гастроинтестиналният тракт функционира, но пероралният прием е невъзможен или недостатъчен.
  • Парентерално хранене: когато има показания за доставяне на хранителни вещества интравенозно, тъй като ентералният път е невъзможен, противопоказан или не може да осигури необходимите потребности.

Решението за хранителната интервенция трябва да бъде индивидуализирано и съобразено с клиничното състояние на пациента.

Това изисква сътрудничество между лекари, клинични диетолози, медицински сестри, фармацевти и останалите членове на мултидисциплинарния екип.

Какви са последиците от малнутрицията?

Последиците от малнутрицията далеч надхвърлят загубата на телесно тегло. Недостатъчният прием на енергия, протеин и есенциални хранителни вещества може да доведе до загуба на мускулна маса и сила, влошаване на физическата функция, отслабване на имунната система и нарушено зарастване на рани. При хоспитализирани пациенти това може да означава по-висок риск от инфекции и други усложнения, по-продължителен болничен престой, забавено възстановяване и по-голяма нужда от последваща медицинска и социална грижа. При възрастните хора последствията могат да бъдат особено сериозни – повишен риск от падания, функционална зависимост, загуба на самостоятелност и влошено качество на живот. При продължителна малнутриция могат да бъдат засегнати и когнитивната функция, настроението и способността на организма да се справя с основното заболяване. Следователно малнутрицията не е просто последствие от заболяването – тя може допълнително да усложни неговото протичане и възстановяване.

От клиничния риск до професионалната отговорност

Има още един аспект на малнутрицията, за който трябва да говорим по-често – медико-правният.

Когато пациентът е с висок хранителен риск, кой носи отговорност за неговото разпознаване? Кой трябва да оцени хранителните му потребности? Кой проследява реално приетата храна? И какво се случва, когато хранителният риск е установен, но не са предприети адекватни действия?

Хранителната грижа е част от качеството и безопасността на медицинската помощ.

Скринингът е само първата стъпка. Следват оценката, индивидуалният план, интервенцията, мониторингът и документирането на резултатите.

Именно затова малнутрицията трябва да бъде разглеждана не само като хранителен или медицински проблем, но и като въпрос на права на пациента и професионална отговорност.

Клиничният диетолог – от оценката до възстановяването

В този процес ролята на клиничния диетолог е съществена. Той не просто изготвя хранителен режим, а участва активно в клиничната оценка и управлението на хранителния риск. Това включва интерпретация на резултатите от скрининга, подробна оценка на хранителния статус, анализ на хранителния прием и потребностите, идентифициране на бариерите пред храненето и разработване на индивидуализиран план за интервенция. В зависимост от състоянието на пациента диетологът може да препоръча обогатяване на храната, орални хранителни добавки, ентерално или парентерално хранене в сътрудничество с останалия медицински екип. Не по-малко важни са проследяването на ефективността на интервенцията, оценката на промените в телесния състав и функционалното състояние, както и своевременното адаптиране на хранителния план. Клиничният диетолог свързва научните доказателства с индивидуалните потребности на пациента и превръща хранителната терапия в измерима част от лечебния процес. Затова присъствието му в мултидисциплинарния екип не трябва да бъде разглеждано като допълнителна услуга, а като важен компонент на качествената и безопасна медицинска грижа.

Какво трябва да се промени?

Опитът от Великобритания показва, че наличието на инструменти, клинични насоки и професионални организации е важно, но не е достатъчно само по себе си.

Необходима е последователна система, която гарантира, че хранителният риск ще бъде разпознат и адресиран навреме.

За България това означава няколко важни стъпки:

  1. По-широко прилагане на валидирани инструменти за скрининг на малнутриция в болничната и извънболничната помощ.
  2. По-ясно дефиниране на ролята на клиничния диетолог в лечебния процес.
  3. Изграждане на мултидисциплинарни екипи за оценка и управление на хранителния риск.
  4. Подобряване на болничното хранене и проследяване на действителния хранителен прием.
  5. Повече национални проучвания за разпространението на малнутрицията и ефективността на хранителните интервенции.
  6. Обучение на медицинските специалисти и повишаване на обществената информираност.

Храненето не е привилегия. То е част от здравето.

От глада до хранителните дефицити, от затлъстяването до болничната малнутриция – всички тези състояния са част от една по-голяма тема: правото на достъп до адекватно, безопасно и пълноценно хранене.

Като клинични диетолози не трябва да се ограничаваме до това да даваме препоръки какво да ядат хората. Наша отговорност е да участваме в разпознаването на хранителния риск, да защитаваме необходимостта от адекватна хранителна грижа и да работим за промяна на практиките.

Защото понякога проблемът не е, че пациентът няма храна пред себе си. Проблемът е, че никой не е проверил дали може да я изяде, дали тя отговаря на потребностите му и какво се случва, когато не успява да се храни достатъчно.

Малнутрицията е предотвратим и лечим проблем в много случаи. Но за да я лекуваме, първо трябва да я разпознаваме.

Източници и научна литература

  1. FAO (2026) – The State of Food Security and Nutrition in the World 2026. Доклад на FAO.
  2. UNEP (2024) – Food Waste Index Report 2024. Доклад за глобалните хранителни отпадъци.
  3. BAPEN (2024) – Annual Malnutrition and Nutritional Care Survey Report 2023. Национално проучване на BAPEN.
  4. BAPEN (2025) – Malnutrition: Balancing Disease-Related and Psychosocial Aspects of Nutritional Care. Позиция на BAPEN за малнутрицията.
  5. NSI Bulgaria (2026) – Poverty and Social Inclusion Indicators – 2025. Национален статистически институт.
  6. Eurostat (2025) – Almost 9% in the EU could not afford a proper meal. Сравнителни европейски данни.
  7. Global Hunger Index (2024) – Профил на България.
  8. GLIM (2019) – Cederholm et al. GLIM criteria for the diagnosis of malnutrition – A consensus report. Научна публикация.

Сподели статията:

Над 100 души станаха част от първото събитие на живо на DietitianMED

Защо да включим кефир в менюто си?

Как да запазиш тялото си устойчиво, така че да живееш живота, който обичаш

Какво е Малнутрицията? – невидимият проблем, който свързва България, Великобритания и Света.

Инсулиновата резистентност отвъд диагнозата: личната история на Стефи Петкова

Диабет тип 2 и ремисия: 21 пъти по-голям шанс при интензивна промяна в начина на живот

Виктория Дякова на The Metabolic Blueprint 360°: Как емоциите влияят върху хранителното ни поведение

Доц. д-р Явор Асьов на The Metabolic Blueprint 360°: “Затлъстяването е заболяване, а не липса на воля”

Повече изследвания означават ли по-добро здраве? Къде е границата между профилактиката и свръхизследването?

Диетотерапия при диабет тип 2: защо е важна?

Как мозъкът и хормоните контролират апетита

Как желанието ни да контролираме теглото, храненето и тялото постепенно променя отношенията ни с храната

Сменете езика на уеб сайта ни

Сменете езика