Пробиотиците са добри микроорганизми, които може да открием в някои храни и суплементи. Те могат да ни помогнат, подобрявайки баланса в нашата микрофлора.
Количеството бактерии, които се намират в червата ни, е около 10 пъти повече от количеството бактерии в собствените ни клетки в тялото ни.
Антибиотичните лекарства са специално разработени за елиминиране на бактериите и преодоляване на инфекциите, предизвикани от тях. Като активна съставка в тези медикаменти се използват вещества, които се произвеждат от самите бактерии с цел елиминиране на конкурентните видове и осигуряване на собствената им защита. Макар лечението с антибиотици да е есенциално при някои състояния, то те също така могат и да навредят на добрите бактерии в нашата чревна микрофлора и да доведат до дисбиоза. Това от своя страна може да доведе до това пациента да има диария , констипация и/или вагинални обриви или инфекции. В някои случаи този дисбаланс в нашия микробиом може да доведе до нарастването на лоши, патогенни бактерии като Клостридиум Дифицил (Clostridium difficile).
Консумирането на пробиотици по време/след лечение с антибиотици може да помогне в минимизирането на храносмилателни проблеми – дисбиоза.
Някои проучвания доказват, че консумацията на млечни напитки, съдържащи Lactobacillus casei и Lactobacillus bulgaricus, може да предотврати това пациентите, които са на антибиотично лечение, да получат C-diff.
Симптоми, срещани след лечение с антибиотици:
• Загуба на апетит
• Подуване
• Лошо храносмилане, абдоминални болки
• Умора
• Антибиотик-асоциирана диария (ААД)
ААД (Антибиотик-асоциирана диария) – среща се в 5% – 35% от хората на антибиотично лечение. Клостридиум Дифицил (Clostridium difficile) може да причини хронична диария, която може да ескалира и да доведе до псевдомембранозен колит, токсичен мегаколон, перфорация на червата и полиорганно увреждане.
Само определени бактерии могат да оцелеят, когато са приемани заедно с антибиотик. Препоръчано е да се предписват определени и специфични щамове, които са проучвани и за които има достатъчно доказателства, че могат да оцелеят. Проучванията твърдят, че едни от най-подходящите щамове за това са Лактобацилус Ацидофилус Розел-52 (Lactobacillus Acidophilus Rosell – 52), Лактобацилус Рамносус Розел – 11 (Lactobacillus Rhamnosus Rosell – 11), Бифидобактериум Лактис Лафти Б94 (Bifidobacterium Lactis Lafti B94).
Синдромът на раздразненото черво най-често е съпроводено от симптоми като диария, констипация, абдоминални болки, абдоминална дистензия, нередовна дефекация/непостоянна консистенция на изпражненията. Доказано е, че при СРЧ някои пациенти имат промени в баланса на чревните си бактерии. Въпреки че настоящите проучвания не са достатъчни, за да се правят окончателни изводи, част от тях покачват, че някои пробиотици могат да помогнат за намаляване на симптомите като подуване и абдоминални болки.
Диетолозите препоръчват пациентите с IBS да приемат пробиотици за пробен период от четири седмици и ако не видят подобрение в симптомите си, да пробват с друг щам или марка или да ги спрат окончателно.
Улцерозният колит и болестта на Крон са възпалителни заболявания на червата, които водят до тежка диария и големи промени в баланса на чревните бактерии. Някои пробиотици са много полезни за пациенти с улцерозен колит, особено като им помагат да останат здрави за по-дълго време. Въпреки това употребата им при пациенти с болестта на Crohn не е толкова убедителна.
Симптомите включват рядко изхождане, твърди изпражнения, подуване на корема и напрежение. Последните проучвания показват, че някои пробиотици могат да помогнат за облекчаване на симптомите. Ако страдате от запек, опитайте продукти, които съдържат Bifidobacterium lactis за пробен период от четири седмици. Ако те не работят, опитайте друга марка или спрете да ги приемате.
Ако искате да включите пробиотици в диетата си, изберете храни, богати на пробиотици, като кисело мляко. Уверете се, че на опаковката пише „съдържа живи или активни култури“.
Други ферментирали храни като кефир и комбуча също могат да съдържат полезни микроорганизми. Имайте предвид, че те не се считат за пробиотици поради липса на научни доказателства относно техните ползи за здравето.
Ако сте здрави, малко вероятно е пробиотичната добавка да е от полза. Ако страдате от чревно заболяване и искате да опитате пробиотик, говорете с вашия диетолог. Той ще ви посъветва относно продукта с най-добрите научни доказателства за подобряване на вашите симптоми.
Винаги съхранявайте пробиотичните храни или добавки при препоръчителните условия (напр. температура), посочени на опаковката. Това може да повлияе на броя на „живите“ пробиотици, които продуктът ще съдържа, когато го консумирате.
Някои пробиотици трудно достигат до червата, защото се убиват от киселината в стомаха. Един от начините за стимулиране на собствените ви естествени добри чревни бактерии е чрез прием на пребиотици. Пребиотиците са като тор за нашите чревни микроби. По същество те са храна, която храни нашите добри бактерии и не трябва да се бъркат с пробиотиците, които са живите бактерии. Яденето на пребиотици кара повече добри чревни бактерии да растат в червата ви.
Източници на пребиотици включват лук, чесън, аспержи, артишок и корен от цикория. Някои хора избират да приемат пребиотична добавка като фрукто-олигозахарид или галакто-олигозахарид.
Въпреки че са направени някои изследвания за употребата на пребиотици в областите, обхванати по-горе, като цяло са направени повече изследвания върху пробиотиците. Необходими са повече изследвания в тези области.
