Броя на случаите на недохранване при лица с възпалително заболяване на червата (ВЗЧ) варира значително, със съобщени стойности от 20% до 85%. Недохранването на пациентите с IBD и IBS се влияе от различни фактори, включително намален прием на храна, малабсорбция, постоянна загуба на кръв и протеини, както и наличието на бактериално развитие в червата.
Освен това, последните открития от 2022 г. показват, че след преглед на 237 пациента с възпалително заболяване на червата (ВЗЧ), 14% от тези лица са идентифицирани с висок риск от недохранване. 15% от тези пациенти страдат от болест на Крон, а 12% – от улцерозен колит.
Възпалителното заболяване на червата (ВЗЧ) е термин, описващ състояния, при които се наблюдава продължително (хронично) възпаление на храносмилателния тракт. Видовете ВЗЧ включват улцерозен колит и болест на Крон.
Преди да навлезем в темата, нека разгледаме дефиницията на термина “недохранване”. Недохранването се отнася до дефицити или излишъци в приема на хранителни вещества, дисбаланс на основни хранителни вещества или нарушено усвояване на хранителните вещества. То може също да бъде описано като липса на правилно хранене, причинена от недостатъчно хранене или невъзможност за усвояване на консумираната храна.
По време на протичането на заболяването белтъчно-енергийното недохранване и дефицитите на специфични хранителни вещества могат да представляват клинични проблеми при пациентите с възпалително заболяване на червата (ВЗЧ), като тяхната превенция е от съществено значение за избягване на усложнения. Недохранването е един от най-важните фактори, свързани с лош клиничен изход при пациенти с ВЗЧ. Според някои проучвания значителна част от пациентите с ВЗЧ, засегнати от саркопения (41,5%), имат нормален индекс на телесна маса (ИТМ) и следователно не биха били идентифицирани като недохранени по традиционните мерки. Сакропения е термин за загуба на мускулна маса. Въпреки това, едно скорошно проучване отново доказва, че повечето от лицата, които са били положителни при скрининг за недохранване, имат нормален или наднормен индекс на телесна маса, показвайки, че рискът от недохранване може да се развие при всеки независимо от теглото и ИТМ на човека.
Систематично проучване съобщава, че до 60% от пациентите с ВЗЧ имат намалена мускулна маса в сравнение със здрави лица, което също може да обясни повишения риск от саркопения и по-висок ИТМ при тези пациенти. Саркопенията е често срещана при пациенти с възпалителни заболявания на червата с наднормено тегло.
Различни фактори допринасят за недохранването при хора с ВЗЧ. Един основен фактор е намаленият прием на храна при пациентите. Намаляването на приема на храна може да се дължи на множество механизми. Пациентите с активно ВЗЧ често изпитват загуба на апетит поради симптоми като гадене, повръщане, коремни болки и диария.
Освен това, предписаните лекарства за ВЗЧ могат да предизвикат гадене, повръщане или свързано със заболяването анорексия. Например, употребата на глюкокортикоиди може да намали усвояването на фосфор, цинк и калций, което потенциално може да доведе до остеопороза. Продължителната терапия със сулфасалазин, който действа като антагонист на фолиевата киселина, може да бъде свързана с анемия. Най-често срещаните дефицити на микронутриенти при пациенти с ВЗЧ се отнасят до желязо, калций, селен, цинк, магнезий, водоразтворими витамини, по-специално B12 и фолиева киселина, както и мастноразтворими витамини, като A, D и K.
Малабсорбцията е тясно свързана с промени в лигавицата, включително нарушен епителен транспорт и загуба на епителна цялост, наред с други фактори. Проучвания показват, че при пациенти с Болест на Крон засягането на илеума значително допринася за намаленото усвояване на хранителни вещества. По-специално, нарушенията в йонния транспорт водят до загуба на електролити и течности. Освен това, продължителното възпаление води до постоянна загуба на кръв и протеини в чревния лумен.
Симптомите, които изпитват хората с ВЗЧ, могат да доведат до загуба на апетит и промени в техните хранителни навици и общите им диетични модели. Някои хора може да срещат трудности при повторното въвеждане на определени храни в диетата си, което води до ограничаване на общия им хранителен прием и намаляване на избора им, резултатът от което е усещане за намалена свобода по отношение на храната. Ако изядете кисело мляко и веднага получите крампи, което прави напускането на тоалетната трудно, бихте ли избрали отново да изядете това кисело мляко? Сега си представете същия сценарий, но не с една храна, а с много повече.
Лечението на пациенти с възпалително заболяване на червата (ВЗЧ) е доста предизвикателно поради липсата на добре разбрана патофизиология на заболяването и променливостта на симптомите през хода му. Въпреки това, най-голямо значение в процеса на лечение се отдава на подходящото хранене и промените в начина на живот.
Тъй като няма универсален диетичен подход за управление на ВЗЧ, воденето на хранителен дневник може да бъде от решаващо значение. Това, което работи за един човек, може да не е ефективно за друг, затова разбирането на реакцията на тялото към различни храни може да помогне за управлението на симптомите. Препоръчва се да се следят храните, които влошават симптомите, и тези, които ги облекчават. Специалист по хранене може да помогне в идентифицирането на причинителите на симптомите ви и да предложи насоки за необходимите промени в начина на живот.
Чревният микробиом действа както като медиатор, така и като модификатор на метаболитния отговор на нашата диета. Когато микробиомът действа като медиатор, това, което консумираме, директно влияе върху него, променяйки неговия състав и функция. Като модификатор, ефектът на диетата върху метаболизма зависи от нашия микробиом. Затова чревната микрофлора е податлива на промени в резултат на диетата и специфични хранителни компоненти, играейки ключова роля във формирането на състава и активността на микробиотата от раждането през целия ни живот.
Подобряването на здравето на червата чрез разнообразна диета и консумация на повече храни от растителен произход е от съществено значение. Проучвания показват, че хората, които консумират поне 30 различни зеленчука и плодове на седмица, имат по-голямо разнообразие в чревната си микрофлора, което показва по-добър баланс на чревния микробиом. Колкото по-голямо е разнообразието в менюто ви, толкова повече подпомагате червата си да произвеждат по-разнообразни ензими, които след това се използват за разграждане на консумираната храна. Това е мястото, където хората с ВЗЧ/СРЧ (синдром на раздразненото черво) могат да срещнат предизвикателства, особено ако вече са изключили множество храни от диетата си. В такива случаи може да се наложи консултация със специалист, за да се ориентират в процеса.
Диарията е водещ симптом на ВЗЧ. При наличие на тежка диария и болка, желанието да спрете да ядете може да бъде силно. Въпреки това е от съществено значение да поддържате адекватно хранене и хидратация. Някои хора забелязват, че определени храни с високо съдържание на фибри изострят диарията им, и в такива случаи е препоръчително да избягват тези храни по време на обостряне. Въпреки това, за някои хора с нисък прием на диетични фибри, увеличаването на приема на фибри също може да има положителен ефект. Освен това, пикантни, мазни храни, алкохол и кофеин също могат да влошат диарията.
Увеличаването на приема на течности може да помогне за образуването на по-меки изпражнения. В допълнение, включването на повече фибри в диетата може да бъде полезно, въпреки че този подход може да не е подходящ за всеки. Фибрите могат да играят голяма роля в управлението на симптомите на синдром на раздразненото черво. Затова специалист може да ви предложи да регулирате количеството фибри в диетата си. Ако запекът ви притеснява, може да се наложи да го обсъдите с вашия лекар и/или диетолог.
FODMAP означава ферментируеми олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли, които са категории въглехидрати, които трудно се усвояват и смилат в червата, което води до бърза ферментация в дебелото черво. Този процес на ферментация генерира газове, причинявайки неприятно подуване, и затова някои специалисти могат да ви предложат да опитате този вид диета.
Препоръчва се този процес да бъде проследен от Диетолог, така като различните фази и проявени симптоми могат да варират при всеки човек.
Допълнителни фактори, които могат да повлияят на вашето възпалително заболяване на червата или синдром на раздразненото черво, включват нивото на физическа активност, нивата на стрес, управлението на стреса, хидратацията, консумацията на алкохол, качеството и продължителността на съня, както и психичното здраве.
